Као старо хришћанско становништво са истока пребачени како би их населили по крајевима које су населили прво германи па словени управо с намером да помогну у христијанизацији и асимилацији. Има омање брдо пдф-ова о тој пракси Романа, посебно за у контексту асимилације и христијанизације Словена у Грчкој и Македонији. Мало ове вамо, мало оне тамо. Тако спречаваш хомогенизацију и потенцијална таласања, радили су то и Турци касније.
И да цитирам сам себе:
Апропо тога мислим да су преци Крича били оно становништво које је Константин V из Мале Азије пребацио на Балкан. Локални говори и источни дијалекти грчког су словенском уху могли звучати као кричање. А ту је и оно да су били црнпурасти, о чему се писало у неком од ономатолошких прилога (сану). Дакле или то или Крит. Крит Грци зову Крити. Ваш заједнички предак је рођен негде око 810. године а Арапи освајају Крит између 824. и 827. године. Случајност? Не би рек'о 
Писано је доста о Кричиму на овој теми.
Није згорег навести шта каже бугарска енциклопедија о овом месту.
http://enc.ilit.bas.bg/slovnik/%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B8%D0%BC"
Кричим – град, разположен на р. Въча, до северните склонове на Родопите, на 30 км. югозападно от Пловдив. Името на К. е споменавано от различни хронисти като
Κριτθιμος,
Crucemont,
Kryhm. Преобладава разбирането, че етимологията на К. идва от старобълг. дума на глагола „крчм“ (кричам, крещя) и се свързва с оглушителния речен кънтеж. Според някои името К. означава рударско-железарско селище, а други го свързват с латинското “
cricemonti” – планински кръст, кръстопът. К. възниква още от Античността ок. 2000 г. пр.н.е., като първите заселници са старотрак. племе беси. Затова свидетелства запазената от времето на неолита материална култура: откритите крепостни стени и останки от старотрак. селище. Тук са намерени монети от Филип II (359–336 г. пр.н.е.) и Александър III (336–323 г. пр.н.е.), гробни 336–323 г. пр.н.е.), гробни могили, езически светилища на древногр. божества Зевс и Хера и различни ценни археологически находки. През XIII в. византийският летописец Никита Хониат дава първите писмени известия за крепостта К. Тя изиграва съществена стратегическа роля не само по времето на траките, но и на византийците, римляните, славяните и най-вече през Средновековието. По това време границите на родопския масив, вкл. и К., е важна политическа територия и преминава под византийско или българско управление: при хан Крум, Пресиян, Симеон, Калоян, Иванко, Алексий Слав, Иван Александър и др.
През 1942 в руините на някогашната средновековна крепост в местността Калето е открит надпис, известен като „Кричимски“, със следното съдържание: „На този камък седятози камък седя цар Асен, когато превзе Кричим“. К. надпис привлича вниманието на много изследователи (Д. Цончев, Ив. Гошев, Ив. Дуйчев, Ст. Младенов, А. Маргос, Ил Зоински), чиито хипотези относно датировката се разминават: Д. Цончев го отнася към втората половина на XIII или началото на XIV в., Ив. Гошев – към времето на Асен I (1187–1195), Ив. Дуйчев – към Иван Асен II и по-конкретно след 1230. Ара Маргос аргументирано оборва предходните твърдения и датира К. надпис с точната година 1254, когато Михаил Асен (1246–1256) участва лично в превземането на няколко византийски крепости, между които и К. (
Κρυτζιμοσ)."