Јордан Захаријев - Ћустендилско Крајиште

[srdjantodorov93]

Поштовање свим форумашима. Ја сам Ваш нови члан који се овде обрео захваљујући одушевљењем са огромном и неисцрпном библиотеком књига на самом сајту Порекло.рс  . Обзиром да сам сам пореклом из етнографски не толико познатог краја (Босилеградско Крајиште) и обзиром да сам један од ретких у Србији који поседује књигу Јордана Захаријева - "Ћустендилско Крајиште" (Кюстендилското крайще. 1918, 653 с. (СбНУ, книга 32)), ја бих је уз сласт дигитализовао и поставио овде, али проблем је у томе што, са једне стране, не поседујем скенер, а са друге стране, и да поседујем не бих био у могућности да украдем време за обављање тог посла.

Из пређашњих разлога бих упитао администраторе/форумаше - да ли постоји међ' вама нека добра душа из Београду (где живим) којој бих (врло радо, чак и свесрдачно) позајмио књигу на дан-два, а она би је дигитализовала и поставила овде? Мислим да би то било и на обострано задовољство, а и на задовољство целог идејног пројекта, обзиром да се ради управо о сасвим неиспитаном крају наше земље о којој, осим оних оскудних истраживања нашег Ристе Николића, и нема нешто много података.

Напомена: Књига је писана на старој ортографији бугарског језика ("славенобугарски" који је важио до 1945., поред данашње стандардне ортографије користи се Ѣ (јат, чита се као Е код нас) и Ѫ (големо јус, чита се као У код нас) са дијалектолошким особеностима које су својествене призренско-тимочком дијалекту.

[srdjantodorov93]

За пример, прилажем део текста из саме књиге, који је прекуцао мој рођак давно:

Йорданъ Захариевъ – КЮСТЕНДИЛСКО КРАЙЩЕ (1918) – стр. 276-283
Специаленъ отдѣлъ – Описание на всѣко село по отдѣлно

1. Божица (Височина – 1100 м, при черквата)

Божица е най-голѣмото село въ Крайще. Заима 71,6 кв. клм. и брои 354 кѫщи (Парижъ е построенъ врху 85,5 кв. клм.!). Между крайнитѣ махали на селото има по 5 часа разстояние. На западъ неговиятъ синоръ почва отъ Панджинъ-Гробъ (1662 м.) и върви до махала Скела надъ върха Букова-Глава (1469 м.). На югозападъ и югъ Божица има за граница Топлодолското землище, раздѣлено отъ Божичкото съ планинския пѫть, що захваща малко на югъ отъ Панджинъ-Гробъ, върви по билото на Топлодолската планина, минава прѣзъ Джурачинъ връхъ, послѣ прѣзъ връха Могила, слиза на рѣка Калина, излиза на връха Мечитъ (1392 м.) като заобикаля махала Букова-Глава (Божичко землище) и свършва на Божичка рѣка срѣщу потока, който слиза изъ милевската махала Прѣкопланци. Оттукъ вече границата на селото върти на изтокъ и изиза на Милевска планина, а послѣ върви на сѣверъ все по билото на планината и достига до мѣсностьта Прѣкопъ. Отъ послѣдното мѣсто съ сѫщото направление върви по билото на Царичка планина и свършва до върха Острика (1671 м.) Отъ тоя върхъ границата на с. Божица завръща къмъ сѣверозападъ и дохожда до върха Плоча (1704), отдѣто взима направление право на западъ до Колуничка рѣка (около 1 клм. на югъ отъ черквата Св. Архангелъ Михаилъ). Слѣдъ това взима сѣверозападно направление, прѣсича пѫтя, който иде изъ трънскитѣ села, и свършва подъ махала Скела на сръбската граница.

Въ това голѣмо пространство сѫ пръснати единадесетьтѣ божички махали, раздѣлени отъ своя страна на по-малки махалици. Съ своитѣ разлати полянки, покрити съ буйна трѣва, съ своитѣ бистри рѣкички, пълни съ пъстърва, съ своя разнообразенъ изгледъ Божица прѣдставя красивъ планински пейзажъ. Тукъ има и високи върхове, отъ които се откриватъ широки хоризонти, и сѣнчести букови гори, и буйни плалнински потоци, бистри като сълза. Ако отъ друга страна благосъстоянието на хората бѣше по-добро, тогава човѣкъ, който обича планината, би прѣкаралъ тукъ много приятни дни прѣзъ лѣтнитѣ мѣсеци. А и удобства за това има: пѫтникътъ, неочаквайки може би ще намѣри въ центръра на селото конфортно даже легло.

Пороищата още не сѫ успѣли да огрозятъ заобленитѣ склонове на долинитѣ. И ако хората се убѣдятъ, че земята въ Божица не бива да се разорава, защто нивнитѣ не могатъ да дадатъ такъвъ приходъ, какъвто би могълъ да се очаква отъ ливадитѣ, селото има условия, да бѫде чисто скотовъско, като отгледва най-много крави за млѣко и сирене. Не трѣбва да се отива далече: съсѣдното въ Сърбия село Власина си поминува главно отъ скотовъдството – прочуто е власинското тлъсто сирене и кашкавалъ. Въ Божица всичко благоприятствува за едно добро скотовъдство. Тукъ има пространни тучни пасбища, часть отъ които, ако се засѣятъ съ по-добра трѣва, ще дадатъ двоенъ и троенъ приходъ; тогава и въ суха година ще могатъ да се косятъ, обаче сравнително малко сѣно даватъ, защото не се отглеждатъ, както трѣбва, ливадитѣ. Почти всѣка долчинка има бистъръ потокъ, отъ който пие добитъкътъ – ето и втората добра страна за скотовъдство. Ако ли пъкъ разорването на пасбищата въви така, както е захванало, нѣма да се минатъ и 15 години, когато село Божица ще трѣбва изцѣло да се изсели: обърнатитѣ въ ниви пасбища ще бѫдатъ завлѣчени отъ пороитѣ, понеже иматъ голѣмъ наклонъ, и скотовъдството, макаръ сега и нерационално водено, съвсѣмъ ще бѫде унищожено; а то днесъ дава най-голѣмия приходъ на домакинството. „Да не е стокуту. Господине, нашето е зананикуде. Жито ни се раджа на самарицу!” И наистина, селянитѣ сѫ земедѣлци, но отъ нова година до септемврий купуватъ жито и го докарватъ „на самарицу”. Толкозъ сѫ плодородни нивитѣ!! При кишовна година е още по-лошо: тогава и това, което е събрано отъ нивитѣ, не може да бѫде овършено, а трѣбва да чакатъ да замръзне земята, та да го вършатъ на ледъ. „Море оно нашето е съ мука и неволи, ама нема що да е: нашли смо се, що че да правимо!”

Нивитѣ и ливадитѣ сѫ близу до кѫщитѣ. Зарадъ тѣхъ е станало и разселването на селото по махали. Зеленчукови градини нѣма, защото малкитѣ “градинчета подъ куйкя” сѫ засѣти само съ празъ лукъ, но и той остава дробенъ. Другъ зеленчукъ не става поради голѣмата надморска височина – срѣдно 1370 м. Обща селска голѣма гора нѣматъ, а и частнитѣ имъ (махленски гори) сѫ изсѣчени. Всичката имъ гора е букова. Иматъ общо селско пасбище, приходитѣ отъ което се внасятъ въ селската каса. По-рано приходитѣ отъ пасбищата сѫ се дѣлили по домакинства, според това, кой колко дѣла си билъ купилъ при продажбата на пасбището – купуено е отъ единъ турчинъ.

Селото има чисто планински климатъ: кѫсо хладно лѣто и дълга студена зима. Тукъ духатъ почти всички вѣтрове, които селянитѣ именуватъ така: източния – к о з о д е р ъ, сѣверо-източния – з н е п о л ъ ц ъ и юго-западния – ц р ъ н и о (Той стопява лесно снѣга и промѣнява зимната картина: бѣлата покривка на земята отъ него почернява).

Вода за пиене има навсѣкѫдѣ въ изобилие: чешми, кладенци, потоци и рѣкички. Бунари нѣма, понеже не се явява нуждаотъ тѣхъ. Водата е много вкусна. Като най-забѣлѣжителна чешма се сочи „Три Кладенци“; тя се намира на пѫтя, който иде отъ с. Извор за Божица. Правена е отъ единъ турчинъ.

Село Божица е разбиенъ типъ селище. Сега то се състои отъ единадесеть махали, повечето отъ които се подраздѣлятъ на махалици. Тѣзи махали сѫ слѣднитѣ:

1. С е л о – брои 20 кѫщи, отъ които 4 цигански. Тукъ се намиратъ училището, старата и новитѣ черкви, общинското управление, кръмчитѣ и бакалницитѣ.

2. К о д и н а - м а х а л а  има 30 кѫщи. Намира се на лѣвия брѣгъ на Божичка рѣка срѣщу върха Мечитъ (1392 м.). Дѣли се главно на двѣ по-малки махали: Г л о ж а н ь е, прѣселени тукъ отъ с. Гложье, и  Р о м а н о в ц и, прѣселени отъ едноименното сръбско село. Основательтъ на цѣлата махала билъ дѣдо Кода, за когато не се знае, отдѣ е дошълъ.

3. В е л к и ч е в а - м а х а л а – 40 кѫщи. Разположена е между потока Братинъ-долъ, върха Могила и Братина-поляна. Не се знае нищо за името на основателя и и врѣмето на основаването. Дѣли се махалицит: М о г и л а   и   Б р ъ з и н а - м а х а л а. Послѣднята носи името си от нѣкой човѣкъ изъ махалата, който билъ толкозъ бръзъ, че за единъ день отивалъ и се връщалъ пѣща отъ Божица до Кюстендилъ (62+62=124 клм.). В Велкичева-махала е и махалицата Мечкаре; носятъ прѣкора си отъ товаа, че мѫжетѣ отъ махалата иматъ много дълги косми по гърдитѣ и вѣждитѣ си – цѣли мечки.

4. Д е д и ч и н а - м а х а л а  има 41 кѫщи; заима мѣстото между Братина-поляна и рѣка Видня. Носи името си отъ туй, че прѣди години, кога се събирали коледжанье (коледари), дедицата – дѣдото – имъ билъ нѣколко години поредъ все изъ тая махала. Тази махала се дѣли на слѣеднитѣ махалици: Г о й к ь о в и – 19 кѫщи, Г ъ н д и н а – 7 кѫщи, Ц а к и н ц и – 8 кѫщи и П о п о в ц и – 4 кѫщи.

5. Д а р к о в с к а т а - м а х а л а  има 38 кѫщи. Основателитѣ и отдавна дошли изъ Сърбия отъ с. Дарковци. Дѣли се на нѣколико махалици: Б а й н о в а – 10 кѫщи; основательтъ дошълъ отъ с.Байнци отъ Сърбия; М и л а д и н о в ц и – 4 кѫщи – носятъ името си на основателя си Дѣдо Миладинъ; М а л ь о к о в и – 7 кѫщи. Имало отдавна нѣкой отъ тая махала съ много малки очи, та го казвали „мальокъ“ – той далъ име на махалата.

6. З л а т а н о в а - м а х а л а  има 38 кѫщи. Не се знае нѣщо ни за името и, ни за основатела и. Намира се на западъ отъ върха Чука (1651 м.) между Колуничка рѣка, която отъ тукъ надолу носи име Слатина, и Байновци отъ Дарковската махала. Една часть отъ Златанова махала се казва  Ч о р б а н о в ц и (11 кѫщи). Прѣди години нѣкой много припрѣнъ човѣкъ отъ тая махала се скаралъ на селска служба зарад чорба (криво я дѣлили) и отъ тогава махалата носи това име.

7. Д е я н о в а - м а х а л а – 46 кѫщи – най-голѣмата отъ Божичкитѣ махали. Има си и отдѣлно училище. Основательтъ и дошълъ отъ Сърбия. Едни казватъ, че името и оставилъ нѣкой си дѣдо Деянъ, а други отричатъ това. Тази махала се подраздѣля на 5 по-малки: М и и н и – 4 кѫщи – основатель дѣдо Мия; Г м и т р и ч е в и – 10 кѫщи – основатель дѣдо Гмитръръ; В а л я ч е в и – 6 кѫщи – дошли отъ Сърбия, а тамо имали валявица; А м б а р о в и – 5 кѫщи. Имало нѣкой си изъ тая махала, който можалъ да изѣжда голѣмо количество хлѣбъ, та го казвали амбаръ (хамбаръ); Д о й к и ч е в и – 10 кѫщи. Имало между основателитѣ и единъ мѫжъ съ голѣми и развити гърди (цицки), почти като на жена. Изпускали млѣко, та го викали д о й к я. Съ тази си особеность той оставилъ и името на махала.

8. Между рѣчкитѣ Мутница и Слатина се намира  Д ж и в и н а - м а х а л а  съ 22 кѫщи. Основателитѣ и сѫщо сѫ отъ Сърбия. Дѣли се на нѣколко махалици: М и ш и н и,  Ч о ч и н и,  К у р т и н и. Послѣднята се намира на югъ отъ рѣка Мутница. Основательтъ и билъ мързеливъ човѣкъ затова го викали „курта“.

9. М а р и ч е в а - м а х а л а  се намира на западъ отъ Деянова, близу до сръбско-българската граница. За основатель на махалата се сочи нѣкоя си баба Мара, която дълго врѣме момувала и се оженила (като стара вече), за единъ слуга, който билъ килавъ (спадналъ). Сега махалата брои 22 кѫщи.

10. Д р а й ч и н а - м а х а л а, 28 кѫщи. Първитѣ поселници на тази махала сѫ дошли отъ с. Драйнци, Трънско. Дѣли се на махалици; отъ тѣхъ едната се казва М а к и н и, а другата К ю р ч и н и.

11. Б у к о в а - Г л а в а - м а х а л а  е най-малката отъ Божичкитѣ махали – брои само 9 кѫщи. Намира се срѣщу Кодината-махала на дѣснитѣ склонове на Топлодолската рѣка. Ужъ най-старитѣ и поселници били много прости хора, та ги казвали  б у к о г л а в ц и.

Макаръ че божичани сѫ най-добритѣ майстори-дюлгери въ Крайще, обаче кѫщите имъ сѫ просто направени. Отъ 340 кѫщи има само около 40 – 50 покрити съ керамиди, а останалитѣ сѫ покрити съ слама.

Въ повечето махали кошаритѣ, търлитѣ и гумната сѫ разположени до жилищата по селянитѣ, а въ рѣдки случаи сѫ отдѣлени – когато стопанина нѣма около кѫщата си своя нива или ливада. Нивитѣ и ливадитѣ имъ сѫщо се намиратъ близу до кѫщитѣ. Всѣки дѣлъ земя (нива, ливада, гора или градина) си има име. Повечето носятъ общи имена – сѫщитѣ на мѣстата, въ които се намиратъ. Ето имена на ниви, ливади и гори: а) ниви: Ц р е п н ь и щ е,  П р ъ ш и н а - Ч у к а,  П л а ш ь е,  М е ч и т ъ,  С т р ъ ч и - К р а к ъ,  П у т и ш и н ъ - Щ р а п ъ; б) ливади: С т у д е н ъ ц ъ,  Р у д и н а,  С к р и в е н и ц а,  С в е т и - П е т ъ р ъ,  К и т и н а - Р у п а,  Г а р и щ е,  Д о б р а - Л у к а,  С е л и ш е н ъ - д о л ъ,  К р о м и д о в а - П а д и н а,  Г р ъ д а н о в - д о л ъ, в) гори: К о з я к ъ,  З л а т а р щ т и ц а,  Д е б е л и - Р и д ъ,  К у ч к и н ъ - К а м и к ъ,  З б е г ъ,  Я в и ш к и н ъ - д о л ъ  и др.

Нѣкога селото било крупно. Намирало се около черквата Св. Никола, дѣто днесъ е центрътъ, който се и нарича Село. И това било неотдавна – прѣди около 120 години. Тогава с. Божица броила 30 кѫщи. Нуждитѣ на живота заставили това малко заселище да се разпръсне по махали, та по-лесно да бѫде на селянитѣ при обработване на земята и отглеждането на добитъка, понеже мѣстото не е равно и не могатъ по лекъ начинъ да докарватъ „благината“ отъ добитъка и житото отъ нивата. И за малко (около 20 години) врѣме стояли по махали, защото слѣдъ това били заставени насила отъ турцитѣ да се събератъ пакъ въ селото и да построятъ кѫщи. Това направили по двѣ съобрания: отъ една страна да накаратъ селянитѣ да се защищаватъ лесно отъ кърджалиитѣ, а отъ друга да не ставатъ ятаци на послѣднитѣ, както мислѣли турцитѣ. Кърджалиитѣ наистина сѫ дохаждали и живѣли тукъ; тѣ осквернили черквицата, като я обърнали въ яхъръ. Обаче това второ събиране на махалитѣ въ купъ е било за малко врѣме; животътъ наложилъ второ и послѣдно разселяване по махали.

Зо основаването на селото старитѣ приказватъ слѣдното невѣроятно прѣдание: Единъ богатъ човѣкъ отъ село Копиловци (Кюстендилско) ималъ 70 кобили. Прѣзъ една зима всичкитѣ му кобили избѣгали отъ Копиловци и се спрѣли въ божичко землище, дѣто ги намѣрилъ стапанинътъ имъ. Това било около Коледа (Божичъ). Този човѣкъ още сѫщата година се заселилъ тука и далъ име на заселището Божичъ, а послѣ станало Божица.

Селото въ послѣднитѣ дни на турското владичество било р а е ц к о. Правени сѫ голѣми усилия отъ нѣкои турци да го завладѣятъ и обърнатъ въ кесимджийско, но не успѣли. А на това трѣбва да е прпрѣчило и обстоятелството, че Божичкитѣ желѣзни рудници били вакуфъ, та прѣдполага се, че и селото не е било никога спахийско. Разправятъ стари хора още, че Божица нѣкогашъ станала за малко врѣме турски чифликъ. Обаче житото, което взималъ господарьтъ, въ скоро врѣме слѣдъ събирането, се разваляло, като недобрѣ изсушено, и агата насилилъ селянитѣ да се откупятъ завинаги съ пари, та тъй селото се освободило.

Защо селото носи такова име, никой положително не знае. Поради изобилето на желѣзнитѣ руди въ околностьта на селото, нѣкога носило и име „Богата Божица“. Днесъ на подигравка казватъ: „Богата Божица . . . . безъ жито“.

Въ землището на селото се намиратъ доста с т а р и н и. Като най-важна, която и сега е запазена, е срѣдневѣковната черквица Св. Никола (табл. XXX. 1.). Селянитѣ сѫ убѣдени, че черквата е много стара – по-вече отъ хиляда години. Тя е малка каменна сграда, дълга 7,6 м. иширока 3,2 м. височина до покрива има около 3 метра. Покрита е съ каменни плочи, днесъ обрасли съ висока трѣва. Врати има двѣ: една отъ западъи друга отъ югъ. Въ срѣдата си сѣверната и южната стѣни сѫ издадени навънъ на полукрѫгъ, както що е олтарната апсида. Образитѣ на светиитѣ сѫ стара живопись – отъ 1608. или 1653. година. Очитѣ почти на всички светии сѫ изчовъркани отъ кърджалиитѣ, които връзвали конетѣ си за иконостаса. Познава се и сека мѣстото до сѣверната стѣна, дѣто сѫ палили огънь, за да се топлятъ. Точно надъ западната врата, отвѫтрѣ, най-отгорѣ е нарисувано разпятието, а до него успѣнието на св. Богородица. Отъ двѣтѣ страни на вратата сѫ поставени Арангелъ Михаилъ и Гаврилъ, а точно надъ вратата стои слѣдниятъ славянски надписъ:

† изволєниєм о-ча сапос-пишєниє сина: и савьршєниє с-таго дɣха саписасє сия храмь божєстиви с-того чɣдотворца Никола ва лѣто – зирsi(а) би настоятєль прѣсвитєра никола: и под-ɣжи єго єгьликоу.: и бати Михаиль идия Стоянь ювица: и свасємi ктитори.

На южната стѣна е издълбанъ съ острие на ножъ едва узнаваемъ надписъ, отъ който се учимъ, че прѣзъ 1700. и 1701. г. тукъ дохождалъ кюстендилскиятъ митрополитъ киръ Данилъ: прихѡди здє . . . кѷр Данїл въ лѣто sси (7208 – 1700) паки’ и въ лѣто зсѳ (7209 – 1701) //Йорд. Ивановъ. Сѣверна Македония, 217, 403.//

Цѣлиятъ олтаръ е зографисанъ. Личатъ надписитѣ на светиитѣ: св. Романъ, св. Спиридонъ, св. Богородица и други.

Въ олтаря се пазатъ три стари икони: св. Иванъ Рилски, св. Иванъ Кръстителъ и св. Богородица. Рисувани сѫ на много дебело кълчищно платно, а слѣдъ това залѣпени на дъска. Едната е само на платно.Очитѣ имъ избодени, а надписитѣ едва се познаватъ. Имало още нѣколико такиваа икони, които били много по-красиви, но стариятъ свещеникъ попъ Кръсто (покойникъ вече) заповѣдалъ да ги заровятъ въ земята наблизу до черквата, за да не бѫдатъ осквернени – „тия су свети работи, и никой не требе да ги пипа“. Прѣзъ 1883. година отъ черквата Св. Никола сѫ взети и запесени въ Софийската Народна Библиотека два стари рѫкописа – едно евангелие срѣдно-българска редакция и единъ откѫслекъ апостолски послания, сръбска редакция. Черквицата Св. Никола като старина трѣбва да се запази, толкозъ повече че сега селото си има нова, красива и голѣма черква. Разказватъ, че много отдавна двама божички свещеници, попъ Коя и попъ Драгоя, намислили и рѣшили да направятъ черквата по-голѣма, защото тази имъ се виждала много тѣсна. За да сторятъ това откраднали пари отъ единъ богаташъ изъ Нишъ, донесли ги въ Божица и ги заровили нѣйдѣ. Властьта обаче намѣрила крадцитѣ и ги хвалана. На излизане отъ селото, като ги покарали къмъ Нишъ, тѣ проклели селянитѣ, защото не тръгнали съ тѣхъ. Ако тѣ се били сговорили да тръгнатъ за Нишъ заедно съ арестуванитѣ свещеници, нѣмало послѣднитѣ да бѫдатъ наказани така жестоко – тѣ били обѣсени. Народътъ вѣрва, че черквата Св. Никола била построена отсрѣща на дола, дѣто сега е валявицата, но нощѣ сама се прѣнасяла (кога била още полуизградена) на сегашното мѣсто.

Въ Божица има на три мѣста  о б р о ч и щ а: 1. С в.  Р а н г л е л ъ  въ Златанова махала,  2. С в.  Б о г о р о д и ц а  подъ Самоковището и 3. С в.  П е т ъ р ъ  на върха Могила. Хората мислятъ, че това сѫ мѣстата на три черкви, понеже стари хора говорили, че Богата Божица едно врѣме имала четири черкви (тритѣ посочени оброчища и черквата Св. Никола). Оброчището Св. Рангелъ днесъ е заградено съпрошки; разкрити сѫ остатъци отъ зидоветѣ на черквата. На Св. Духъ, слѣдъ като носятъ хоругви по синора на селото, за да даде Господь плоднородие и да не биле градъ, дохаждатъ тукъ и обѣдватъ.

Надъ новата черква на изтокъ възъ баира имало стари гробища, камънитѣ отъ които сѫ употрѣбени въ стѣнитѣ на черквата. Много отъ тия гробове сѫ били сводови; говори се да сѫ били л а т и н с к и. Сегашнитѣ селски гробища сѫ пръснати на двадесеть мѣста; въ нѣкои махали се погребаватъ на по 2 – 3 мѣста.

Като старина може да се посочи и турската кула на изтокъ отъ училището. Въ нея живѣли къджалии. Тя била доста висока. Събоеилъ я селянинътъ Панджата, за да си загради съ каменитѣ и една ливада.

Остатъци отъ стари пѫтища въ божичко землище днесъ нѣма. Това, обаче, не показва, че Божица е било изолирано селище, понеже „друмъ го бие“ отъ много страни: Кюстендилъ – Изворъ – Божица – Сърбия; Кюстендилъ – Босилиградъ – Божица – Сърбия; Трънъ – Клисура – Божица – Босилиградъ или Изворъ. Сега се прави пѫтъ отъ Босилиградъ за Божица по течението на Божичка рѣка и скоро ще има съобщение съ кола до послѣдното.

Главното занимание на селянитѣ е земедѣлие и скотовъдство. Но поради голѣмата надморска височина на мѣстото, вслѣдствиена което житата късно узрѣватъ, а нѣкои дори и не дозрѣватъ (овесъ), защото често снѣгъ ги затрупва, пъкъ и поради неплодородието на земята въобще поминъкъкътъ, свързанъ само съ земедѣлието и скотовъството, е тежъкъ и дори невъзможенъ. Ето защо божичани сѫ принудени да търсятъ прѣраната си и вънъ отъ селото, като отиватъ по работа на всѣкѫдѣ почти по България, а главно въ Загорие (Врачанско и Ломско). Тѣ сѫ добри дюлери. Почти всѣка година излизатъ „у дунгерлъкъ“ до 800 души. Прѣди 25 – 30 години съ тоя си занаятъ донасяли изъ Сърбия по 40 – 50 минца за деветь мѣсеци. Зимѣ всички се прибиратъ въ село. И тогава ставатъ сватби и веселия. Отъ 1903. година насамъ на божичани провървѣло въ печалбата: мнозина сега иматъ спестени парици, слѣдъ като сѫ се издължили на чорбаджиитѣ и земедѣлската банка.

[rajo]

Не знам да ли би ико могао да 653 стране дигитализује за дан-два...

[Јовица Кртинић]

Може, како не може. То је посао од два сата. Јавили смо већ Срђану да се јави од понедељка у редакцију портала Порекло у Београду.

[rajo]

Може, како не може. То је посао од два сата. Јавили смо већ Срђану да се јави од понедељка у редакцију портала Порекло у Београду.

Свака част!

[Александар Невски]

Напомена: Књига је писана на старој ортографији бугарског језика ("славенобугарски" који је важио до 1945., поред данашње стандардне ортографије користи се Ѣ (јат, чита се као Е код нас) и Ѫ (големо јус, чита се као У код нас) са дијалектолошким особеностима које су својествене призренско-тимочком дијалекту.

Здраво, Срђане.

Од свега срца подржавам постављање оваквих књига на нашем разговаралишти. Поготово што йе ова на бугарском йезику, и то оном из прѣдкомунистичкога раздобља.
Напомињем да овдѣ нѣсу сви гадљиви на употрѣбу ћириличних слов забрањених у нас Владом Аустрийскога Царства, односно Лењином у Русъ и комунистомъ у Бугара. Има и нас койи уништавање стваралаштва наших народъ не сматрамо великим успѣхом.

[Алексеј]

Лепо! Једва чекам књигу!

[srdjantodorov93]

Здраво, Срђане.

Од свега срца подржавам постављање оваквих књига на нашем разговаралишти. Поготово што йе ова на бугарском йезику, и то оном из прѣдкомунистичкога раздобља.
Напомињем да овдѣ нѣсу сви гадљиви на употрѣбу ћириличних слов забрањених у нас Владом Аустрийскога Царства, односно Лењином у Русъ и комунистомъ у Бугара. Има и нас койи уништавање стваралаштва наших народъ не сматрамо великим успѣхом.

Тако є, разуме се да сте у праву. Но, то є тема за неку другу дискусию, а ето, надам се да ћу се у скоріє врѣме (єръ самъ садгъ слабъ са ньиме) позабавити текстуелизациомъ (у ДОЦ формату) кньига изъ предъ-Вулковске епохе, размишлямъ чакъ и о отвараню сайта на ту тему. Ако сте ради да ми помогнете, явите ми се у сандуче. Поздрав

[srdjantodorov93]

Књига је, надам се, добро ископирана, а на томе треба да захвалите администратору портала Порекло који је натчовечански успео да више од 600 страница ископира за свега сат ипо-два. Ја се надам да ће он ту дигитализовану верзију књигe са својим техничким сарадницима избацити на интернет, а ја сам се постарао да вам свима напишем кратко упутство како да читате књигу (администраторима бих поручио - ако желите да линкујете са сајта на овај текст, слободно можете, ради прегледности, ово писаније пребацити као посебну тему или као неки приручни текст на самом сајту, како год зажелите)

НАПОМЕНА – КАКО ЧИТАТИ КЊИГУ (ЗА ОНЕ КОЈИ НЕ ЗНАЈУ БУГАРСКИ, МАКЕДОНСКИ ИЛИ ПРИЗРЕНСКО-ТИМОЧКИ ДИЈАЛЕКАТ СРПСКОГ ЈЕЗИКА

Књига је писана на бугарском језику са елементима тимочко-лужничког говора призренско-тимочког дијалекта српскога језика. Коришћена је стара, славенобугарска ортографија која се користила до 1945. године, тако да је, осим за ћирилична слова која се данас не користе у српској ортографији (а користе се у бугарској, руској и др.) потребно још објаснити и друга слова која је случувају у књизи, а којих нема нити у једној савременој ортографији. Наравно, овде се не бавимо језикословљем, већ показујемо начин на који ће говорници српског језика читати ову књигу. Ово су правила како требате пребацивати слова и слогове са нашу књижевну норму

С Л О В А

Й, I – Ј

буйна – бујна
дойкя – дојкја, дојка
Йорданъ – Јордан
кой – ко
който -  који
Крайще – Крајиште
ioще – јоште
майстори – мајстори
най-голѣмо – најголемо (највеће)
най-много – најмного (највише)
никой – нико
нѣкой – неко
крайни – крајњи
куйкя – кујкја, кујћа
пейзажъ – пејзаж
покойникъ – покојник
Софийска – Софијска
спахийско – спахијско
той – то
туй – ту

Ъ –тврдо јер, НЕ ЧИТА СЕ, већ означава паузу у изговору (на крају речи која се завршава самогласником, после слоготворног Р и Л и сл.)

въ – в (у)
върви – врви (креће се)
върха – врха
западъ – запад
Захариевъ – Захаријев
Йорданъ – Јордан
отъ – од
Парижъ – Париз
построенъ – постројен
съ – с’
Сърбия – Србија
сръбско – српско
югъ – југ

Ь – меко јер, НЕ ЧИТА СЕ, већ означава паузу у изговору (углавном после Р и Т), или УМЕКШАВА ГЛАС (КЬ – Ћ, ЛЬ – Љ, НЬ – Њ итд.), а може дати и Ј

Гложанье – Гложање
Гложье – Гложје
господарь – господар
живопись – живопис
огънь – огањ
основатель – основатељ
особеность – особеност
Плашье – Плашје
пѫть – пут
Црепньище – Црепњиште
часть – чест (у значењу „део“, отуда у нашем језику и „честица“)


Ѣ – јат, чита се као ЈА у бугарској јакавици, Е у српској екавици, а у (и)јекавици и у икавици као Е, (И)ЈЕ и И

бѣше – б(ј)еше
мѣсто – м(ј)есто
послѣ – после, пошље
раздѣлено – разд(ј)ељено
рѣка – р(иј)ека
сѣверъ – с(ј)евер
човѣкъ – чов(ј)ек

Щ – ШТ, ређе и као Ћ или Т
въобще – уопште
връщалъ – врћао (враћао)
Гарище – Гариште
жилищата – жилишта
завръща – заврће
захваща – захвата, захваћа
защищава – заштићује (штити)
защо – зашто
землище – земљиште
іощъ, още, іоще – јошт, оште, јоште (још)
Крайще – Крајиште
кѫща – кућа
нищо – ништо
обща – општа, опћа
общи – општи, опћи
община – општина, опћина
пасбища – пасбишта (пашњаци)
свещеникъ – свештеник, свећеник
селище – селиште
сѫщо – сушто
училище – училиште (школа)
Црепньище – Црепњиште
нощъ – ноћ
оброчище – оброчиште
гробище – гробиште (гробље)
съобщение – сапштење
що – што
ще - ће

Ѕ – ДЗ (код нас као З, а као ДЗ се данас јавља једино у македонском језику у писаној форми, као и у изговору у западнобугарским и призренско-тимочком дијалекту)
ноsе – нозе (ноге)
sвезда – звезда
sид – зид

Ѫ – големо ЈУС, код нас се чита као У (код Македонаца као А, код Бугара као Ъ)
бѫде – буде
кѫсо – кусо
кѫща – кућа
мѫжъ – муж
навсѣкѫдѣ – насвекуде (на свугде)
полукрѫгъ – полукруг
пѫть – пут
пѫтникъ – путник
рѫка - рука
рѫкописъ - рукопис
сѫщо – сушто
сѫ – су

Ю - ЈУ
дюлери – дјулери, ђулери (занатлије који праве ђулад)
Кюрчини – Кјурчини, Ћурчини
Кюстендилъ – Кјустендил, Ћустендил
югозападъ – југозапад
югъ – југ


Я – ЈА, сасвим ретко и као ЉА или А

благоприятствува – благопријатствује, прија
благосъстояние  - благосастојање
България – Бугарија
валявица – ваљавица
веселия – весеља
Деянова – Дејанова
дойкя - дојкја, дојка
земя – земља
Козякъ – Козјак
която – којато (која)
куйкя – кујкја, кујћа
Македония – Македонија
Мия – Мија
невѣроятно – неверојатно, невероватно
обстоятелство – опстојатељство (околност, прилика)
основателя – основатеља
подраздѣлятъ – подраздељат (пораздељују)
поляна – пољана
послѣдня – последња
приятни – пријатни
прѣдставя – представља
разселяване – расељавање
разстояние – растојање
редакция – редакција
своя – своја
селяни – сељани
стояли – стојали
Стоянка – Стојанка
съобрания – собрања, сабрања, сабора
Сърбия – Србија
тя – та
тая – таја (та)
хиляда – хиљада
яворски – Јаворски
явява – јавља(ва)
ятаци – јатаци

С Л О Г О В И   И   Г Л А С О В Н Е   П Р О М Е Н Е

Префиксно ВС – СВ

все – све
всите, всички – сви
всекѫуде – свекуде
всѣка – свака

Префиксно В, ВЪ – У

вслѣдствена – уследствена
свъ – у
свзима – узима
свторникъ – уторак
свносатъ – уносе
свкусна – укусна

Префиксно ОТ – ОД
отъ – од
отговоръ – одговор
отдѣление – одељење
отлично – одлично
оттукъ – одту, отуд

Префиксно ЧЕР – ЦР
черква – црква
почернява – поцрњује
червена – црвена
черни – црни

Суфиксно слоготворно Л – О (прелазак Л у О)
билъ – био
взималъ – узимао
волъ – вô
връщалъ – врћао
далъ – дао
долъ – дô
дохождалъ – дохођао
дошълъ – дошао
дѣлъ – део
заповѣдалъ – заповедао
заселилъ – заселио
ималъ – имао
наложилъ – наложио
намѣрилъ – намерио
оставилъ – оставио
падналъ – па(дна)о
работилъ – работио (радио)
силилъ – силио (се)
скаралъ – скарао (посвађао)
солъ – сô


Суфиксно ВА – ЈЕ, ређе остаје као ВА, или се мења у А

очаква – очекује
благоприятствува – благопријатствује (прија)
дава – даје
докарва – докарује (дотерује)
именува – именује
казва – казује
купува – купује
остава – остаје
отгледва – огледа
поминува – поминује (пролази)
промѣнява – промењује, мења
почернява – поцрњује
става – стаје
трѣбва – треба

Слоготворно Л унутар речи – У

България – Бугарија (Бугарска)
Вълкашинъ – Вукашин
Вълк – Вук
слънце – сунце

Група ЖД и ЙД – Ђ

дойде - дође
дохожда – дохођа (доходи, долази)
между – међу
отглежда – оглеђа, оглеђује
изѣжда – изјеђа, једе се
вижда – виђа


Група ДЖ – Ђ, Џ

Панджинъ – Панџин
Джуринъ –Ђурин
раджа – рађа
кърджалия – крџалија
кесимджия – кесимџија
чорбаджия – чорбџија

[Јовица Кртинић]

Ево књиге у дигиталном формату: http://www.mediafire.com/view/c538a8eoaa1fwle/Jordan_Zaharijev_-_Custendilsko_Krajiste_opt.pdf